София, бул. Витоша 12, ет 6 тел. 02/ 9876550, nenakorupciata@abv.bg
English
Програма Hercule II
Усвояване на опита на комуникационната мрежа на OLAF и новите европейски модели за партньорство със съдебната власт
Виртуална приемна

Ходене по мъките в Стара Загора

Извод: Българинът знае как да си търси правата по съдебен ред

Мариела Балева

Знае ли българинът какви правомощия му дават законите, достатъчно информиран ли е как да си търси правата, наясно ли е по кой закон може да се жалва срещу някакво решение на някой административен или държавен орган?

ДУМА реши да посети един средностатистически български град и да си отговори на тези въпроси. В 150-хилядната Стара Загора се оказа, че много от хората просто нямат понятие от законите, а ако им се наложи да решат съдебен проблем, изцяло ще разчитат на "човека на входа или на полицая" в съдебната палата по думите на повечето от запитаните.

Личните ми наблюдения се базират на фактите и на резултатите от работата ни, сподели пред наш репортер председателят на Окръжния съд в града на липите Тоньо Тонев. Той бе категоричен, че гражданите в голяма степен не познават правата и възможностите, които законите им дават - да ги защитят във взаимоотношенията с отделни институции.

"Не съм наясно с правата си, не познавам законите и не знам какви са правата ми" - това е най-честият отговор, който получавахме. Но всички - без изключение, смятаха, че човек е добре да има представа от "тези неща". Според старозагорчани трябва да се помисли за

по-голяма информация

по въпроса, дори не биха се отказали и от обучение, за да научат правата си. Много от проблемите в такива случаи идват от незнание, от липса на информираност. За повечето от хората е достатъчно това, че на помощ ще разчитат на "някой познат в съда" и най-вече на "портиера". Част от хората имат някаква представа какво трябва да направят и на коя врата да почукат, но като цяло не са много сигурни, че ще се оправят без чужда помощ.

Как ще влезем в Европа с абсолютното си незнание, даже неграмотност, не зная, но проблемът е сериозен, констатира 25-годишната Ива Манчева, която сподели, че от няколко седмици й се налага често да влиза в градската съдебна палата по имуществен спор, даже наскоро трябвало да отиде и до съда в Пловдив.

Според Тоньо Тонев Законът за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, е добър, макар и да е приет още през 1988 г. Делата по него в Окръжния и в Районния съд всяка година са около 10, което показва, че гражданите или не го познават, или не желаят да защитят правата си. Не са изключение и тези, които не искат да влизат в конфликт с институции като дирекция на полицията или на вътрешните работи, с данъчните органи, с общинските съвети, издаващи различни актове, или пък от съдебните органи. Тези 10 дела на територията на региона са свързани с Електроразпределение Стара Загора за надвзети суми, след като ВАС отмени наредбата на цените за ел.енергията, няколко са и срещу РДВР.

Ако гражданите са правилно ограмотявани, и знаят правата си в определени случаи, ако имат представа към кой орган следва да се обърнат, то те ще са свършили голяма част от работата си - най-малкото ще спестят доста време и ходене по мъките, убеден е съдия Тонев. Според него, ако административни органи не спазват законодателството, то те могат да бъдат санкционирани, като се заведат дела за обезщетения за причинени неимуществени или имуществени вреди. В тази посока изключително голяма и

важна роля играят медиите,

които могат да запознават гражданите с правата им и по какъв начин могат да ги реализират.

По закона за отговорността на държавата във връзка с честите обгазявания в града са заведени 7 дела, но 6 вече са прекратени, съобщи пред ДУМА председателят на Районния съд в Стара Загора Росен Чиликов. Той уточни, че едното от тях е било изтеглено от ищеца, а в момента има само едно дело, което предстои да бъде разгледано по същество. Съвсем наскоро в Стара Загора започна и първото дело за сексуален тормоз - артистка в местния театър съди директора му. Младата театрална надежда Златка Керемедчиева обвинява 53-годишния си шеф Ивалин Димитров като е подала иск за 3000 лева по чл. 5 от закона срещу дискриминацията.

Много от хората са на мнение, че би могло на подходящи места да се поставят информационни бюлетини, които да им помагат да се "ориентират в дебрите на съдебната система". Въпреки проблемите, живеещите в Стара Загора имат положително отношение към провежданата съдебна реформа, макар да не са оптимисти за скорошното й завършване. "Тя тази реформа май беше нещо като птичия грип - хем го има-хем го няма, а в същото време всички говорят за него", с чувство за хумор реагира по проблема 50-годишният Христо Христов. Според него съвсем сериозно трябва

да се сменят част от хората,

тъй като системата се прави от хора, а не само от писани правила, и за съжаление, няма как да си внесем хора отвън. България си има традиции и пренаписването на законите в името на предстоящото ни влизане в ЕС с нищо не помага за подобряване на ситуацията в системата, смята Христов. Той коментира, че много са станали и висшите учебни заведения, бълващи все нови и нови кадри, които обаче нямат нищо общо с добрия съдия, с добрия магистрат.

На малцина им говори нещо израза "съдебна реформа", но задължително дават един и същи съвет: да се съкрати времето, защото за едно нещо се обикаля по 5-6 стаи. Всеки си има работа и ако това разкарване продължи, то няма да можем да си платим данъците, защото ще паднат приходите, категорични са те.

За фирмата трябваше да вземем един документ и чакаме вече два дни, ожалиха се двама души съдружници. За този договор ще ни бавят още 2-3 дни, а три пъти се разхождахме и до други инстанции, недоволстваха Марин и Цеко. За да стигнат до Цариград, както се изразиха образно, е трябвало непрекъснато да питат и дори да изпитат "не дотам любезната охрана". Нужно е гише, което да изпълнява ролята на информационно обслужване, е мнението им, както и на повечето запитани. За тях видимата част от реформата е поставения кафе-автомат, а трябват дела, не само приказки, съветват те.

Общественото мнение като цяло е много негативно настроено към работата на съдебната система. За окръжния съд в града обаче нещата не стоят така, както е на повечето места в страната. Това се дължи най-вече на голямата успеваемост по отношение на решаването на делата. Данните в отчета на Окръжния съд сочат, че над 50% от делата се решават в тримесечен срок. Само около 20% от постановените съдебни актове се обжалват, като от тях под 20 на сто се отменят. Това напълно отговаря на идеята на законодателя за ускоряване на съдопроизводството.

Общият брой дела, които е разгледал Районният съд в Стара Загора за миналата година, е 7732. Чиликов подчерта, че 77% от тях са приключили в тримесечен срок.

Промяната в съдебната система, дългоочакваното й реформиране минава и през информираността на гражданите, през познаването и спазването на законите. А самият процес е двустранен. Шефовете на двете съдилища в Стара Загора са категорични, че и магистратите, и хората са готови за това - трябва само взаимна търпимост и желание да се научат.

КАРЕ
Росен Чиликов, председател на Районния съд:

Проблемите за бавенето на делата, първо, са нормативни. Все още и в двата процесуални закона - Наказателно-процесуалния и Административно-процесуалния, с които работим, съществуват начини и методи за отлагане на делата. Това става най-често чрез представяне на болнични листове, които всички съдии са наясно, че не отговарят на истината, но така или иначе ние сме длъжни да отложим делото. Другият основен проблем е непрекъснатото отсъствие на адвокатите.

Промените в двата процесуални закони са дотолкова, че когато защитниците са двама или повече, отсъствието на един от тях не е основание за отлагане на делото. Много често процедурите упълномощават само един защитник, който преди съдебното заседание пуска молба за отлагане на дело, като сочи, че е ангажиран в друг съд. Т.е. адвокатът избира в кой съд да отиде. Там, където има интерес делото да не се движи, той просто не се явява.

Убеден съм, че има възможност със законодателни промени да бъде премахнат формализма в двата процесуални закона и по този начин да бъдат ограничени до минимум възможностите за отлагане и протакане на делата. В нашия Районен съд делата се образуват веднага в деня на постъпването, разпределят се и съдията-докладчик ги насочва в предвидените от закона срокове. Проблемът е, след като бъде насочено първо заседание и делото започне многократно да се отлага, като се използват методите, които ви казах. След това излишно се натоварва графика на съдията и следователно се забавят всички останали дела.

Един от основните начини да бъде укрепена българската съдебна система, е повишаване доверието на гражданина в съда. То би могло да стане с бързо и ефективно правораздаване, с бързо, качествено и добро обслужване на гражданите, които по една или друга причина се явяват в съда. Така ще се вдигне и авторитета на българския съдия.

БЛИЦ
Тоньо Тонев, председател на Окръжния съд:

*Материалът е осъществен с подкрепата на Американската агенция за международно развитие USAID

27.01.2006


Този сайт е разработен с финансовата подкрепа на програма ФАР, "Развитие на гражданското общество"