София, бул. Витоша 12, ет 6 тел. 02/ 9876550, 
АЛЕСАНДРО БУТИЧЕ, говорител на Европейската служба за борба с измамите:
Брюксел очаква от вас корупцията да има имена
Мариела БАЛЕВА, 12 септември 2007 г.
- Като човек, който добре познава спецификата на измамите, къде се нарежда България сред страните на Евросъюза?
- По отношение броя на разкритите измами България е някъде в средата на европейското семейство. Статистиката е пропорционална на размера на страната и нейното население. Общата представа е, че тук има известен риск от корупция и злоупотреба. И тя се поддържа от общественото мнение в Европа и България. ОЛАФ заедно с вашите оторизирани органи трябва да отговорят дали това мнение е вярно или погрешно.
- А какво е мнението по този въпрос на Европейската комисия?
- Позицията на ОЛАФ е, че след като има такова разбиране в общественото мнение, сътрудничеството ни с вашите органи трябва да бъде засилено. И когато има някакво съмнение, е необходим бърз отговор дали то е оправдано.
- Българите забавят ли данните, които представят, след като ги поискате?
- Не бих казал, че българската страна е твърде бавна, но нашето желание е, колкото се може по-бързо да се действа в тази насока.
- Какви са най-често срещаните измами?
- Всички части на европейския бюджет могат да бъдат обект на потенциална измама. Значи колкото по-големи са фондовете, толкова рискът от измами е по-голям.
- В кои области той е най-голям?
- При структурните и социалните фондове. Разбира се, става дума и за фондовете за новите страни членки на ЕС. Ние силно фокусираме внимание върху превенцията. В тази насока много важна е дейността, която ОЛАФ провежда със своята комуникационна мрежа в Европа и конкретните си партньори от тази мрежа в България. Какъвто е клубът “Журналисти срещу корупцията”. Ще се прави масова образователна информационна кампания. Задача на ОЛАФ е да защити европейския финансов интерес. Естествено, че когато има корупция на национално или на местно ниво, това е изключително опасно и за еврофондовете, респективно и за европейския финансов интерес. Най-ярко това би могло да се прояви в областта на обществените поръчки.
- Каква е ролята на медиите в предотвратяването на измамите?
- Ключова. Защото в много случаи измамите по отношение на еврофондовете се считат за измами без реална жертва. Но това е само на пръв поглед. Най-важната роля на медиите е при информирането на обществото за подобни случаи, но и за риска, който съществува. На първо място стои въпросът и за подготовката на журналистите, за да могат те да изпълнят тази си роля. Защото ако се говори по принцип, че всички са корумпирани и всички са измамници, без необходимата конкретна информация, това е все едно да не вършим нищо.
- И в останалите страни на Европа, както и в България, журналистите искат да са първи, когато съобщят новината. В такъв момент са възможни пропуски.
- Напълно съм съгласен, че има случаи и в Европа, когато журналистите публикуват информация, а тя не е докрай вярна. Ролята и на разследващите органи, и на разследващата журналистика е една и съща - да установят фактите и с тях да постигат ефект.
- Медиите трябва ли да сътрудничат с институциите?
- Разбира се. Това е политиката на ОЛАФ. Ние много държим да се създаде взаимно доверие между ОЛАФ, между специфичните институции, заети с тази материя, и медиите. За постигане на тази цел ние имаме много сериозна връзка, изградили сме сериозни контакти с международната организация на журналистите, с различни журналистически асоциации. На ред кръгли маси и дискусии уточнихме взаимните отговорности в това сътрудничество, взаимните права, но и взаимните отговорности. Ясно е, че както има добри следователи и по-слаби следователи, така има и отлични журналисти и по-малко добри журналисти. Тези подходи и принципи трябва да бъдат възприети и тук.
- Има случаи на натиск от институциите върху медиите. Как да се излезе от такава ситуация?
- Това е същностен проблем и има един основен принцип: както разследващите органи трябва да са независими, така и журналистиката трябва да е независима в своята дейност. А специализиращите органи и медиите имат обща цел. Проблемът обаче понякога има и субективен характер. Както разследващите органи могат да не бъдат докрай обективни, същото се отнася и за журналистите.
- Всичко опира май до етичните кодекси на професията.
- Несъмнено е така. И въпросът е за спазването на тия кодекси и принципи на работа. А това е материя, с която преди всичко трябва да се занимават журналистическите организации и асоциации. Журналистите могат и помагат на разследванията. Но има и случаи, когато те могат, а и се случва, да провалят разследване.
- Има сигнали за кметове, които разхищават пари от еврофондовете. Как ОЛАФ ще следи за нередности в местната власт?
- Огромната отговорност за разходването на европейските средства на местно ниво принадлежи на всяка отделна държава, която трябва да извършва съответния контрол. Ако ние констатираме измами с европари на местно ниво, те трябва да бъдат възстановени от държавния бюджет. Т.е. плащат го всички поданици, всички данъкоплатци.
- Българите ще повярват на политиците си тогава, когато освен сухата статистика от бройките разследвания и подкупи бъдат обявени и имена.
- В Брюксел очакваме да се даде ясен и точен отговор, базиран на факти, дали мистър Х или мистър У е отговорен, или не е отговорен за едно или друго деяние. Ясно е, че средата на подозренията се храни единствено от протакането на работата, а това води и до съмнения. А това не буди доверие. Трябва да има яснота за отговорностите.
