София, бул. Витоша 12, ет 6 тел. 02/ 9876550, 
Новини
[04-05-2010]
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
вижте още...
[29-04-2010]
МЕДИЙНО СЪОБЩЕНИЕ
вижте още...
[09-03-2010]
Топ журналистката Флоранс Грейвс: "Свалям шапка на българските разследващи журналисти"
вижте още...
Дамата антикорупция
От "Български дипломатически преглед"
Десет години вече името на Ренета Николова се свързва с журналистиката, с добрата, отговорната, висококачествената телевизионна журналистика, която кара зрителите наистина да заковат поглед в екрана и да се замислят... С невероятно точния си и остър поглед към проблемите на съвременното ни общество Ренета създава първо предаването „Софийски потайности“, което се излъчва по „Нова телевизия“, а от 5 години неуморно върви по пътя на „Законът и ние“ – предаване с невероятен успех, което следят милиони зрители по „Канал 1“.
Но за творческия капацитет на изключително дейната и обществено ангажирана млада дама всичко това не е достатъчно. Тя е медиен съветник на Агенцията за финансово разузнаване и на Комисията за координация на борбата с корупцията към МС, член е на OAFCEN - комуникационната мрежа на Европейската служба за борба с измамите OLAF. А през април тази година става инициатор, основател и председател на първия по рода си в България „Клуб – журналисти срещу корупцията“ – неправителствено сдружение със статут на юридическо лице, учредено от 25 журналисти от 18 електронни и печатни медии. Членовете на клуба вече са повече от 50. В него влизат и юристи, представители на Нотариалната камара и на правителството, сдружени в името на една обща цел – да се борят срещу корупцията.
Госпожо Николова, как възникна идеята за създаването на този така актуален за нашето време и действителност „Клуб – журналисти срещу корупцията“?
Идеята спонтанно се роди на една среща с Правителствената комисия за борба с корупцията. Стигнахме до извода, че комисията и медиите не комуникират помежду си достатъчно. И организирахме кръгла маса, на която да обсъдим начините и възможностите и заедно да намерим механизъм как да работим по-ефективно. Всички членове на тази голяма и междуинституционална по същността си правителствена комисия уважиха срещата. Министър Антон Станков, който е и неин председател, зам.-председателят и министър на държавната администрация Димитър Калчев, директорът на финансовото разузнаване Васил Киров, шефката на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол г-жа Драганинска, началникът на инспектората на Главна данъчна дирекция Николай Георгиев, представители на митниците, Сметната палата, зам.-министърът на вътрешните работи Бойко Коцев... Присъствието на всички тези отговорни политически личности на срещата с журналистите показа голямо желание за диалог.
И така, търсейки начините да взаимодействаме помежду си максимално пълноценно, се роди идеята за създаването на клуба. Целта е между двете страни да се установи контакт, при който обменът на информация да бъде двустранен. Сигналите, които журналистите имат, да стигнат до съответната институция, и обратното – мерките, които институциите предприемат, да получат възможно най-доброто разяснение и популяризация сред хората. В крайна сметка голямата цел е да се създаде климат на обществена нетърпимост към корупцията. Клубът ще бъде и един инструмент за оказване на натиск – там, където съдебната власт не работи добре, и върху институциите, които недостатъчно активно противодействат на корупцията. Съвсем различно е, когато само един журналист е направил важно разследване и е повдигнал завесата на значими проблеми и когато 30 или 40 журналисти вдигнат глас срещу някаква несправедливост или явна корупционна схема, в която никой не е наказан. Не може непрекъснато да се разкриват явно или косвено уличени в корупция лица и те да остават безнаказани. Нито журналистите, нито обществото са склонни повече да търпят това положение. Виновните трябва да си получат заслуженото, обществото очаква да има осъдени за корупция.
Как на практика ще бъде осъществявана вашата съвместна дейност?
През септември с министър Станков подписахме споразумение, което очерта конкретните параметри, в които можем да си сътрудничим. Става дума за периодични срещи за обмен на информация и взаимодействие, за сигнали, които журналистите да дават на комисията, и обратната връзка – комисията да ги информира за мерките, които е предприела по тези сигнали, за организиране на съвместни антикорупционни кампании, за участие в съвместни работни групи, например участие на клуба в обсъждане на определени законопроекти за борбата с корупцията, престъпността, подготовка на проект за етичен кодекс на журналиста...
Вашият призив „Не на корупцията“ датира далеч отпреди създаването на клуба. Има ли ефект от него и какво постигнахте досега?
Инициативата „Не на корупцията“ стартира в началото на тази година и бе съвместна – между БНТ и Комисията за противодействие на корупцията. Тя получи и подкрепата на Американската агенция за международно развитие. Направихме 4 документални филма по случаи, разглеждани в комисията „Антикорупция“ и показващи принципни, тенденциозни корупционни схеми, например в сферата на обществените поръчки. Изхождайки от конкретни случаи, ние се опитахме да покажем пропуските в закона, които на практика даваха възможност за прокарването на такива схеми. Смятам, че беше изключително важно да се промени Законът за обществените поръчки, защото старият действително отваряше такива вратички, които просто правеха корупцията допустима и напълно възможна. Надявам се, че с новия закон тези пропуски са отстранени, което не означава, че няма да продължим да следим процеса. Ролята на антикорупционния журналистически клуб сега виждам в сферата на осъществяване на медиен мониторинг върху провеждането на такива поръчки.
По отношение на обикновения гражданин променят ли се нещата, чувства ли той полза за себе си от разнищването на принципни корупционни схеми?
Агенцията за социологически проучвания „Витоша рисърч“ непрекъснато следи общественото мнение към корупцията. Медийният натиск, колкото и все още да не е достатъчно силен, е довел до спад на явлението по отношение на отделния гражданин. Общинският чиновник например вече се страхува повече и по-малко рискува в опити за корупция спрямо обикновените хора.
Една от първите съвместни инициативи на клуба и Правителствената комисия за борба с корупцията беше по 6 сигнала в общинската администрация във Видин. Присъствието на журналистите там по време на проверката осигури прозрачност на работата на институциите, което е много важно. Не само хората да са информирани какво се случва, но конкретните действия, които на практика институциите предприемат, да бъдат прозрачни за обществото.
„Клуб –журналисти срещу корупцията“ само столична организация ли ще бъде?
Вече основахме такъв клуб във Видин, подели сме кампания и в много други градове, защото проблемът е общонационален, а мисията на журналистите навсякаде е една и съща – да разкрива и информира обществото за обективната истина. Ще кандидатстваме в различни международни програми за финансиране, което ще ни даде възможност да отворим приемни из цялата страна, където членовете на клуба вече да могат да се срещат лице в лице с гражданите, да приемат техните сигнали, да им помагат да търсят защита на правата си.
Откъде идва вашият специален интерес към съдебно-криминалната и правната тематика, която е в основата на цялата ви дейност?
Много исках да уча право, но ме приеха журналистика и след като завърших, отново се обърнах към нещата, които винаги са ме вълнували. Съдебно-криминалният ресор в журналистиката е един от най-тежките, истинско предизвикателство. В същото време предоставя широки възможности за правене на разследвания и анализи. Той дава и големи възможности да работиш за обществено полезни цели.
Големият зрителски интерес, на който се радва вашето предаване „Законът и ние“, показва, че сте напипали една много актуална и болезнена тема. Как се роди идеята за него?
Едно от най-важните неща, които трябва да се променят в България, за да бъде приета за член на Европейския съюз, е законодателството да се уеднакви с това на Обединена Европа. Разбрах, че това означава много работа, много голямо развитие в нашите закони, които в крайна сметка пряко се отразяват върху ежедневието на хората. Гражданите на България, бъдещите граждани на ЕС, трябва да бъдат добре информирани за това какви са правата и задълженията им, защо се налагат определени промени в законите и какво ще се промени, когато станем членове на голямото европейско семейство. “Законът и ние” дава онази връзка между дейността на законодателя и реалните проблеми на хората, които би трябвало да намерят най-доброто решение.
А какво прави Ренета Николова в свободното си време, ако изобщо й остава такова?
Нямам почивен ден. Работя и в събота, и в неделя. Свободни часове ми остават късно вечер, когато се срещам с приятели, но те в повечето случаи са отново свързани с работата ми, така че разговорите ни са винаги творчески и ползотворни. По зодия и по хоби съм Стрелец. Спортната стрелба е прекрасен начин за освобождаване от стреса и натовареното ежедневие. В последно време наблюдавам, че все повече хора се интересуват от нея и тя се превръща в клубно занимание. От 2 години съм и ловец, но досега не съм убила нито едно животно. Приготовленията и емоцията около лова за мен са много по-атрактивни, отколкото придобиването на трофея. Пък и имам забрана от сина си, който ми заяви, че ако убия някакво животно, сърна или елен, няма да ми проговори. А той е най-важното нещо в живота ми.
Към какви хора се прицелвате?
Интелигентни, с чувство за хумор, способни да поемат отговорности, да изпълняват поети ангажименти.
А има ли „убит“ човек от вас?
Медийно ли? Не, но има ранени. Тежко ранени, които пишат писма и искат право на отговор. В повечето случаи без основание. В „Законът и ние“ всяко нещо, преди да се излъчи, се консултира с едни от най-добрите специалисти по право у нас, така че от юридическа гледна точка всичко е прецизно. Моята позиция в такива случаи е, че всеки, който е приел да изпълнява определени задължения, който е заел някакъв пост, особено в по-високите етажи на властта, вече е обект на обществено внимание и трябва да внимава какво прави.
Не се ли страхувате от омъщение? Отправяни ли са ви заплахи?
Получавала съм заплахи по няколко от случаите, по които съм работила. Но принципно това не засяга само мен, а всички колеги, които правят журналистически разследвания. И тъкмо заради това ние подписахме споразумение с министъра на вътрешните работи проф. Георги Петканов за взаимодействие и обмен на информация и имаме неговото уверение за пълно съдействие и осигуряване на защита при такива случаи – когато някой от колегите работи по сигнал и му е отправена заплаха.
Най-вълнуващата ви среща?
През тази година имах доста интересни срещи, но три от тях бяха сред най-вълнуващите. По време на обучение по антикорупция в Рим се срещнах с един от петимата прокурори, провели операцията „Чисти ръце“ – прокурор Коломбо. Неговият разказ за това, как е започнала и как се е провела тази операция, беше впечатляващ. Много вълнуваща беше и срещата ми с шефа на Европейската служба за борба с измамите г-н Брюнер. Тя се осъществи в Букурещ на конференция за ролята на медиите в борбата с измамите и защитата на финансовите интереси на Европейския съюз.
За третата среща мога да разказвам много. През юли за първи път телевизионен екип бе допуснат да снима в специализирания съд за тежки престъпления на Кралство Испания – Аудиенсиа насионал. Там заснехме процес срещу организирана престъпна група, търгуваща с кокаин от Колумбия, за изпиране на над 2 млн. евро. След това имах възможност да се срещна с двама от легендарните магистрати на Испания – съдията по делото Луис Мартинес де Салинас и прокурора Хавиер Сарагоса. Салинас е един от най-охраняваните магистрати, автомобилът, с който се движи, има 9-а степен на защита срещу нападение и взрив. И това съвсем не е случайно, миналата година той осъди един от босовете на терористичната групировка ЕТА. Прокурорът Сарагоса е известен в цяла Европа. Той е авторът на т. нар. „косвено доказателство“, благодарение на което в Испания има над 70 присъди за пране на пари в последните 10 години. Въвеждането на „косвеното доказателство“ е залегнало като препоръка на Европейския съюз да бъде прието и в нашето законодателство.
Как си представяте себе си след 10 години?
Труден въпрос. Това е много време. Във всички случаи обаче ще продължавам да работя за защита на обществено значими каузи. Възможно е и като политик.
Това означава, че сте готова да поемате и големи отговорности.
Да, няма да избягам!
